Президентът Йотова: България държи „златна карта“ в Европа 

България държи „златна карта“ – както заради членството си в Европейския съюз, така и заради стратегическото си геополитическо положение, заяви президентът Илияна Йотова в интервю за предаването „120 минути“ по бТВ. 

По думите ѝ страната ни дълги години е била възприемана като периферия, но днес големите инфраструктурни, енергийни и технологични коридори неизбежно ще преминават през България, което може да я превърне в силен икономически център в региона. 

Президентът подчерта, че България е в ЕС, за да се чува нейният глас, а не за да следва безусловно чужди позиции. „Европейският съюз не е класна стая, в която учителят казва какво трябва да се научи“, заяви Йотова. Тя допълни, че уважение получава този, който има собствено мнение, а не този, който се страхува да го изрази. Според нея, ако имаше съмнения в лоялността на България, ЕС не би бил толкова благосклонен към отпускането на средства по Плана за възстановяване. 

Йотова призова страната ни да спре да се държи като „плах гост“ в европейското семейство, защото има свои интереси и политики, които допринасят за развитието на съюза. Тя настоя за по-активно участие в дебатите за бъдещето на ЕС и за Многогодишната финансова рамка, като подчерта, че България има сериозни резерви към промените в кохезионната политика. Според нея следващият бюджет трябва да запази Европа на солидарността, но и да я превърне в силна индустриална и глобално конкурентна икономика. 

Президентът коментира и войните в Украйна и Близкия изток, които според нея са показали, че механизмът на функциониране на ЕС е остарял. Тя подчерта необходимостта Европа да възстанови лидерските си позиции, да постигне стратегическа автономия, да укрепи единния пазар и собствената си система за сигурност и отбрана. 

По темата за 21-вия пакет санкции срещу Русия Йотова заяви, че дебатът в България е бил силно преекспониран, докато в другите държави темата почти не е присъствала. Тя уточни, че пакетът е в ранен етап и е твърде условно да се правят категорични изводи. Президентът припомни, че името на патриарх Кирил не за първи път се свързва със санкционен списък, но предупреди, че разширяването му може да отвори нова конфликтна линия. „Не трябва да пренасяме конфликта на религиозна основа, защото това ще доведе до още по-голямо разделение“, заяви тя. 

Йотова отбеляза, че в шумната дискусия у нас не е обърнато внимание на аргументите на премиера Румен Радев, свързани с други лица, чието включване в санкционния списък би имало отражение върху ядрената енергетика, „Лукойл“ и националната сигурност. 

Президентът подчерта, че всички усилия трябва да бъдат насочени към дипломатическо решение на конфликта и постигане на мир след четири години война, защото именно мирът е в основата на европейската идея. 

По въпроса за европейското членство на Република Северна Македония Йотова заяви, че има сериозни съмнения дали сегашното ръководство на страната действително желае членство в ЕС. Според нея Скопие блокира собствените си граждани, като не изпълнява ангажиментите, поети в споразумението от 2022 г. „Проблемът не е със София, а с Европейския съюз“, подчерта тя. 

Относно договора с „Боташ“, президентът заяви, че той е можел да бъде ефективен инструмент в полза на България и Централна Европа, но политически конфликти са попречили това да се случи. Тя изрази надежда, че правителството ще вземе решения, които са най-добри за страната.